Информация
Рейтинг (0)
Мнения (0)
Публикувай мнение

Убийство в хотел „Босфор”

30 декември 2016 г.
Убийство в хотел „Босфор”

Ако в убийството във вана „с повечко пяна” има нещо оригинално, то това не е пяната, със сигурност. Интересното в случая е друго. Защо на второразреден режисьор като убития Курт Мюлер е поверена филмовата адаптация по роман на Джакомо Донети, един от най-продаваните писатели в света (поне според романа на Есмахан Айкол)? Дали режисьорската професия не е само параван за Мюлер? И какво би могло да е престъпното му занимание?

Каквито и да са мотивите за извършване на убийство, в края на краищата могат да бъдат сведени до три групи: любов, пари или отмъщение. Полицията се интересува най-вече кой е извършителят на престъплението. Дали защото е чела много детективски романи, Кати Хиршел повече се интересува от причините.

„Дръж се, Европейски съюз, Турция си е наумила да става страна членка и напредва в тази посока с решителни стъпки. Освен това турският полицай е полицай, който уважава човешките права.”

Представете си, че сте на мястото на Кати и държите единствената в Истанбул (добре, може и в София) книжарница за криминална литература. Внезапно в града пристига екип за заснемане на филм по книга на нашумял в цял свят писател. Оказва се, че режисьорът на продукцията е посредствен кинаджия, а актрисата, избрана да изпълни главната роля, е ваша приятелка от университета.

Преди да са започнали снимките, в хотела, където екипът на филма е отседнал, става убийство. Жертвата е Мюлер, режисьорът. При вас, в качеството ви на приятелка на актрисата, пристига разследващият комисар, учтив мъж с нетипична за професията си осанка, и ви кани на вечеря. И когато вие, като един отявлен фен на детективски романи, го стреляте директно с въпроса Според вас кой би могъл да убие Мюлер?, той ви отговаря: „Не мисля за нито едно име. По-точно нямаме никаква улика, за да кажа ето, този е убиецът.”

Добре, но вие продължавате: Знаете, читателите на детективски романи са все хора, които дълбоко в сърцето си са искали да станат детективи... „Или жестоки убийци”, добавя той. Ами ако и вие сте в списъка на заподозрените? Защото не само четете криминалета, но ги и продавате? Но да спрем с предположенията дотук.

Точно по средата на книгата полицията прави важно разкритие и като че ли всичко си идва на мястото. А в главата на Кати се роят странни мисли: „Вървях към книжарницата по тесните улици на Чукурджума, без да пренебрегвам, благодарение на дългогодишния си опит, сериозните житейски опасности, и не мислех нито за убийството на Курт Мюлер, нито за Батухан. Мислех за починалия едва на трийсет и четири години Белини, композиторът на „Сомнамбула“. Като казвам мислех, означава, че нямах и помен от мисъл как е изглеждал, какъв човек е бил, мислех единствено, че щеше да е по-добре, ако не беше умрял на трийсет и четири години: турската политика беше препълнена с хора, от чийто живот нямаше никаква полза, защо ли вместо Белини не беше умрял някой от тях?”

Малко след това в книжарницата нахлува комисар Батухан и… всичко започва отначало. Кати не е от жените, които сами си налагат ограничения. Може да не знае колко зъба има в устата си, но това не й пречи да се опитва да преброи звездите на небето. Затова решава да продължи собственото си разследване. И както приляга на добро криминале, отговорите ще изплуват накрая.

Есмахан Айкол, която беше гост на последното издание на Софийския международен литературен фестивал, е родена през 1970 година в Одрин в емигрантско семейство със смесено потекло – баща й е от Македония, баба й е българка. (Това обяснява „българската следа” в романа.) Човек с критично мислене, ведър и открит характер, тя не е първият юрист, отдал се на литературата. И тъй като живее и в Истанбул, и в Берлин, владее отлично темата за междукултурните различия и стереотипите. „Хотел „Босфор” не е първият й роман, но слага началото на набралата популярност поредица детективски истории с главен герой Кати Хиршел.

Освен че набелязва не една и две наболели теми – сексизма, задкулисието в киноиндустрията, безочието на политиците и фиктивните бизнесмени, насилието и издевателствата над деца, книгата се отличава с интересни психологически щрихи около поведението на жените и мъжете в процеса на сближаване. Езикът е естествен, фабулата също увлича със своята правдоподобност, а интерактивните вметки и обръщения към читателя го правят съпричастен и дори го ангажират да вземе отношение по главния въпрос. Разплатата.

Ако искате да споделите някакви свои наблюдения с Кати, може да й пишете на katihirschel@web.de. Интересно ни е, дали ще получите отговор.

Публикувай коментар за статията
Издателство "Колибри"
1990-2017 © Всички права запазени