Американска идилия

13 октомври 2016 г.
Американска идилия

Дори чудовището трябва да има произход – дори то се нуждае от родители. Но родителите не се нуждаят от чудовища. 

Е, запознайте се със Симор Левов, по прякор Шве­да, някогашна спортна звезда и проспериращ бизнесмен понастоящем. Вижте как целият му живот се преобръща в контекста на културните и социални вълнения през 60-те години на мина­лия век. Да, познахте, в следвоенна Америка по това време президент е Линдън Джонсън… 

Годината е 1968-ма и Шведа на­блюдава как собственият му хармоничен живот се разпада заради политическите пристрастия на дъщеря му. Заради един шокиращ акт на полити­чески тероризъм. Симор Левов и съпругата му, бивша Мис Ню Джърси, са изтръгнати внезап­но от лелеяната американска идилия. Мери, тяхната обична дъще­ря, едно безкрайно „нормално” и порядъчно глезено дете, се оказва способно на немислима жестокост. Момичето взривява селска пощенска служба и убива един доктор, докато последният мирно и кротко оправя сметките си. Какво ли се случва с психиката на 16-годишна тийнейджърка, която хвърля бомба по време на протест срещу Виетнамската война и случайно убива невинен човек? И какво би означавало родителите да реагират „правилно” в тази ситуация? 

Мери бяга в нелегалност, но бива изнасилена, живее мизерно, забърква се в по-нататъшни атентати в Орегон… Докато един ден не се озовава обратно в Нюарк, тънка като вейка, неугледна, със затулено лице, защото е станала член на индуската религиозна секта джайна. Усвоила е философията на ненасилието до такава степен, че за малко да умре от глад – защото храната предполага „насилие” спрямо живи същества. Сцената на срещата на бащата с мършавата му дъщеря е едновременно шокираща и дискретна. Но не тя е центърът на романа, нито на филма. Тежестта пада върху смъртните случаи, причинени от Мери, и върху парадоксалния, но непренебрежим въпрос: как е възможно улегнал, уважаван спортист с еврейски произход и неговата ирландска съпруга, класна красавица, да са отгледали такова - някога гневно и неукротимо, а сега психически разклатено и объркано същество.

Не е ли тази индивидуална съдба алегория за просперитета, така мечтан от цели поколения имигранти в Америка, които в края на краищата прегръщат насилието или са обречени на отчаяние? Или авторът просто ни предупреждава, че необяснимото винаги ще съществува в живота ни и ще причинява хаос на всички нива? Защото, поне на пръв поглед, „нищо не може да бъде по-малко осъдително от живота на Левов”. Излиза, че нашите възприятия са само предположения. Онова, което си мислим, че знаем, не може да бъде гарантирано нито от опита, нито от проучвания и екстраполации. Никой не може да посочи механизма, по който едно заекващо тийн създание, вероятно хранещо някакво по-специално отношение към баща си, се превръща в бесен (ляв?) радикал. Езикът в „Американски пасторал” е забележителен - напоен с меланхолия и ярост, разказът има особен ритъм и здраво приковава вниманието.

„Дъщерята бе накарала бащата да прогледне. А може би винаги бе искала само това. Тя му бе дала очи, очи да прозре ясно онова, което никога не би могло да бъде нормално, да прозре онова, което не ти е дадено да прозреш, не можеш да прозреш и няма да прозреш, докато три не се прибави към единицата, та да станат четири. Той бе прозрял цялата неправдоподобност на осъществяването един чрез друг. Раждане, приемственост, родословие, история – крайно неправдоподобно, Той бе прозрял, че ние не се осъществяваме един чрез друг, че само на пръв поглед ние се осъществяваме един чрез друг.” 

Американски пасторал” е поредният екранизиран роман на Филип Рот. Зрителите познават филмовите адаптации на „Синдромът Портной“, „Човешкото петно“, „Elegy“ и „Сбогом, Колумб“, а само преди две години излезе бутиковият филм на режисьора Бари Левинсън „Принизяването” (по едноименната творба на Рот)  с Ал Пачино в главната роля. Романът „Американски пасторал” се спряга като шедьовър на писателя  и неслучайно печели „Пулицър” през 1998 г., когато авторитетното издание „Тайм“ го нарежда сред най-великите романи за всички времена.

Самият Рот е явление в съвременната литература – за 55 години творческа кариера той натрупва внушителен брой отличия. Името му неизменно фигурира в залозите за Нобеловата награда за литература. Белетристиката на Рот доизгражда представата за Големия американски роман, следвайки традицията, установена от Дос Пасос, Скот Фицджералд, Хемингуей, Фокнър и Белоу. Характерни за творчеството му са теми като стремежа към самоопределение, противоречието между „високото“ изкуство и „ординерния” живот, сексуалната фрустрация, последиците от смесването на илюзия и реалност, а също и необятната тема за битката срещу стереотипите и изгубената невинност. Черното му чувство за хумор, което не признава интимни или „сакрални” пространства, се съчетава с безмилостна критичност към лицемерието на влиятелните и със загриженост за съдбата на „обикновения” доблестен и емоционално зрял човек.

Единствената прожекция на филма Американска идилия в рамките на „Синелибри” е насрочена за 14 октомври, 19:00 ч., в кино „Люмиер”. Благодарение на кино-литературния фестивал българската публика има привилегията да оцени дългоочакваната киноадаптация преди официалната й световна премиера! Режисьорският дебют на Юън Макгрегър представлява криминална психодрама и се очакваше с нетърпение именно защото е екранизация на емблематичния роман на Филип Рот. В кожата на Шведа влиза Макрегър, партнират му талантливите актриси Дженифър Конъли и Дакота Фанинг.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени