Иън Макюън

15 февруари 2011 г.
Иън Макюън

Тази година Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото се връчва, съвсем заслужено, на британския писател Иън Макюън. Тя е сред най-престижните литературни награди в света, връчва се веднъж на две години от 1963 насам, като нейни предишни носители са Макс Фриш, Хорхе Луис Борхес, Симон дьо Бовоар, Милан Кундера, Артър Милър, както и нобеловите лауреати за литература Бертранд Ръсел, Октавио Пас и В. С. Найпол. Само преди седмица английският вестник „Гардиън“ обяви, че Макюън официално се е съгласил да приеме наградата по време на Йерусалимския панаир на книгата през февруари, въпреки откровения политическия натиск от палестинска страна да я откаже. Тази награда е, освен лично признание за творчеството на Макюън, и доказателство за универсалната хуманна мисия на постмодерната литература.

След няколко издания със събрани къси разкази Иън Макюън прави своя дебют във високата литература с романа „Неумолима любов“ (1997). Творбата проследява зловещото разплитане на една несподелена хомосексуална обсесия – от едната страна е журналистът Джо, а от другата влюбено го наблюдава „тайният“ му обожател Джед. Параноята да знаеш, че си пожелан, без да ти е позволено да откажеш, еротоманията като психически кошмар, динамиката на хомосексуалността и бездната, обитавана от обичащия – все казуси, които Макюън хладно и проницателно разглежда в текстовете си. Според Платон „обичащият винаги е по-възвишен от обичания“, едно сравнение във възхвала на любовното чувство, което Томас Ман употребява буквално в своята история на несподелената любов – „Смърт във Венеция“. „Неумолима любов“ безмилостно преподрежда тази древна йерархия, като си играе както с халюцинациите на желяния обект, така и с безкомпромисността на този, който желае.

2001 е златна година за британския автор – „Изкупление“ е публикуван. Година по-късно списание „Тайм“ го обявява за роман на годината, а „Обзървър“ го поставя сред 100-те най-велики романи. Книгата е полифонично изследване на човешката ситуация през основните теми на грешките и покаянието, на изкуплението и на нужните жертви, на войната и мира, на любовта и нейното неслучване, на писателя и неговия измислен свят. Роби, Сесилия и Брайъни са тримата протагонисти, безвъзвратно погълнати от това, което се случва един ден през 1935 година. Блясъкът на „Изкупление“ е моментно затъмнен от скандала около обвинението в плагиатство, повдигнато срещо Макюън в края на 2006-а. Студентка от Оксфорд забелязва прилики между пасажи в романа и в автобиографичната книга на Лусила Андрюс „Няма време за романс“. Английският писател цитира Андрюс като източник на информация, която му е била нужна за правдоподобното описание на военните болници от Втората световна война. Обвиненията, макар и разхвърляни в полемични статии в „Ню Йорк Таймс“ и английската преса, са свалени впоследствие.

Следват романите „Събота“ (2003) и „На плажа Чезъл“ (2007). „Събота“, или вглеждането в един ден на неврохирург, носи на Иън Макюън една от най-значимите британски литературни награди „Джеймс Тейт Блек Мемориъл Прайз“. Англичанинът е номиниран за наградата „Букър“ шест пъти, като я спечелва през 1998 г. за романа си „Амстердам“. Творбите му имат и своите не по-малко интригуващи филмови адаптации. Първата целулоидна интерпретация е на Роджър Мичъл по „Неумолима любов“. „Изкупление“ (2007) на режисьора Джо Райт веднага се превръща в класика от ранга на „Английският пациент“ – филмът открива 64-тия международен филмов фестивал във Венеция и е номиниран за „Оскар“ за най-добър филм.

Освен като един от най-добрите британски автори, Макюън е известен и със силно ангажираното си социално присъствие, най-вече с откритото си отричане на ислямския екстремизъм, без да е ислямофоб. Неведнъж, в множество медии той е защитавал правата на „неверниците“, евреите и хомосексуалните, срещу които ислямският фантазъм е обявил кървав джихад. В мненията му се открояват позициите на един дълбок хуманизъм, който вижда в свободата най-висше благо. Той е и сред авторите, които подписват петицията в защита на скандалния италиански писател Роберто Савиано, който в своята книга „Гомор“ разобличава същността на неаполитанската мафия.

Иън Макюън изрази еднозначно мнението си относно Йерусалимската награда за литература в контекста на натиска да я откаже в знак на солидарност с палестинската кауза. Според Бети Хънтър, генерален секретар на Кампанията за палестинска солидарност, „приемането на наградата ще бъде използвано от израелското правителство като PR“. Макюън призова да се направи разлика между правителство и гражданско общество, като подчерта, че тази награда му се връчва от литературни критици, а не от израелското външно министерство. Той добави, че не е поддръжник на движението на израелските заселници, нито на палестинската ислямска партия "Хамас". С този жест Макюън за пореден път доказва своята политическа обективност, в която единственото пристрастие е към човека и неговите иманентни права.

Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени